Белишка чука

Тракийски надгробни могили в землището на Белица. Могилата в м. Белишка чука

Наред с религиозния живот, погребалните практики са друг много важен акцент в археологическите проучвания на тракийската селищна система в района на горното течение на Места, Западните Родопи и Източна Рила. Най-изявени паметници на терена са надгробните могили, пръснати по склоновете от двете страни на р. Места и Белишка река. През последните години бяха проведени разкопки на две могили в м. Белишка чука до гр. Белица и на две могили в м. Салиагова чука до с. Краище. Проучванията са извършени в периода 1995,1996 и 2007 г. под ръководството на Милена Тонкова и Алексей Гоцев от НАИМ-БАН, студенти от СУ „Кл. Охридски” и НБУ и работници от гр. Белица и с. Бабяк. Финансирането бе осигурено от община Белица и програма ФАР на Европейския съюз и Република България.

Най-голяма и представителна в района е надгробната могила в м. Белишка чука, на 1 км източно от гр. Белица. Издигната e върху самотен хълм, естествена доминанта над долината на Белишка река. През 1995 г., по време на проведените тук редовни археологически проучвания, бе открита уникална находка - дървен саркофаг с останки от древно тракийско погребение бе оцелял от пораженията на времето цели 2500 г. Той е елемент от сложно гробно съоръжение от каменни плочи, покрито с каменна могилка и землен насип. Датира се в V в.пр.Хр. и е един от най-важните свидетелства за погребалните обичаи на траките от долината на Места, Източна Рила и Западни Родопи.

Могилата в м. Белишка чука е с височина 7 м и с диаметър 30 м. Натрупана е на два етапа. През първия, по ранния, е изграден гроб, покрит с каменна могилка и землен насип, съставен от множество могилки. През втория етап първичната могила е покрита с еднороден цялостен насип с дебелина 2 м. На дълб.1.70 м, почти в идеалния център на могилата бе открит отвор с диам. 0.27 м, покрит с камък. Той преминава във вертикален комин с височина 1.20 м, който достига върха на каменната могилка. Това е своеобразен „отдушник”, през който са извършвани възлияния и други поменални обряди, той е осигурявал връзката между погребания и света на живите.

Каменната могилка е разположена почти в идеалния център на могилата. Тя е с конусовидна форма, има височина 2.70 м и диам. 6.70 м, Състои се от ломени камъни, по-дребни при върха (с дължина 20-30 см), по едри към средата и достигащи при основата големина до 60-80 см. В каменната могилка бяха открити фрагменти от два съда – кана и паничка, правени на колело, според които съоръжението се датира в V в. пр. Хр.

При отнемането на камъните, близо до върха на могилата бяха открити стъпаловидно подредени покривни плочи на гроб, ориентиран изток-запад. Той е изграден от вертикални плочи от камък и покрит с два реда каменни плочи между които три от мраморизиран варовик. Две от плочите са обработени, имат кръгла основа и наподобяват големи хромелни камъни. Глинестата почва на земления насип, каменната могилка и покривните плочи са предотвратили достъпа на въздух и са предизвикали своеобразно капсулиране на гроба. Така случаят ни предостави уникалния шанс да разкрием много добре запазен дървен саркофаг.

Саркофагът е с размери 1.70 на 0.60 м, граден е най-вероятно на място, като предварително са предвидени необходимите сглобки и дървени клинове. Има капак, дъно и три страници от дърво, като втората къса страница е заменена от каменна плоча. Всеки един от елементите е направен от цяло парче дърво. Капакът е с много по-големи размери – с дължина 2.50 м. За направата му е използван ствол на мура с диаметър 1 м.

В саркофага бяха положени останки от странно погребение: в източния край бе открита пищялна човешка кост, а в централната му част - купчина кремирани при много висока температура кости, сред които са различими само тези на кон. До тях са били поставени желязна фибула „тракийски тип” с останки от плат и железен нож със следи от костена дръжка. В източния край на саркофага имаше и друга извънредно интересна находка: тук бяха открити фрагменти от две струговани крачета от дървено столче. То е било увито в плат, големи фрагменти от който бяха добре запазени. Според фибулата и откритите в каменната могила съдове гробът може да се датира в V в.пр.Хр.

Всеки един от елементите на това комплексно гробно съоръжение и погребалният ритуал са познати в Тракия, макар че някои от тях принадлежат на елинската традиция. Такъв е дървеният саркофаг. Двата типа дървени саркофази – във вид на сандък или с двускатен покрив, напомнящ покрив на храм, се смятат за типично гръцко явление. На територията на Гърция запазени саркофази няма. Такива са известни от елински гробове в Египет. Най-голямата колекция от сравнително по-добре запазени саркофази, съхранени в здрави каменни гробове под големи могилни насипи, са открити в скитските кургани от Северното Черноморие. В Тракия има различни свидетелства за навлизането на тази гръцка погребална мода. Следи от дървени ковчези са открити в могилни богати погребения от тракийските некрополи при Дуванли, Мезек, Аджигьол. На Балканския полуостров обаче единствено саркофагът от Белица е добре запазен и позволява пълна реконструкция.

Дървеното столче, поставено в саркофага, също е свързано с влиянието на елинските погребални практики в тракийска среда. Останки от подобно столче са открити в царската гробница във Виргина в Гърция. Столче е открито и в известната Свещарска гробница с кариатидите, а за ролята му в погребалното угощение научаваме от централния фриз в Казанлъшката гробница.

Останалите елементи на гробното съоръжение (гроб от каменни плочи и каменна могилка) са типични за тракийските погребални практики през втората половина на І хил.пр.Хр. в района на Западните Родопи. Полагането само на части от тялото също се среща често в тракийските гробни съоръжения и се смята за свидетелство за практикуването на типично орфически ритуали, свързани с обезсмъртяването или обожествяването на жреци, царе и герои. Наред със сложносъставното гробно съоръжение, те още веднъж подчертават парадния и аристократичен характер на извършеното през V в.пр.Хр. погребение в доминиращата над долината надгробна могила в м. Белишка чука.

ˆ Нагоре